Днес е кулминационният ден, в който благодарният български народ

  Днес е кулминационният ден, в който признателният български народ изрича своята респект към героите на Априлското въстание и националноосвободителното ни придвижване.

  Прекланяме се пред духа и саможертвата на участниците в тези трагични събития от пролетта на 1876 година, с помощта на които през днешния ден сме свободни жители на свободна страна.

  От началото на Априлското въстание в Четвърти революционен окръг – най-светият и най-трагичният миг в битката на българския народ за национално избавление и самостоятелност, до големия отзив, който получава саможертвата на поборниците, приковала погледите на цяла Европа и на света – се разпростира една безсмъртна история за кураж, достолепие и религия, която и през днешния ден ни задължава да пазим свободата като най-висша полезност и да помним, че тя е извоювана с кръв, чест и с хладнокръвен дух.

  Априлското въстание избухва на 2 май 1876 година (20 април остарял стил) против османското робство. Въстанието е проведено от Гюргевския революционен комитет, основан на 11 ноември 1875 година от български емигранти в Гюргево, измежду които Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев (Македончето), се показва в информация на отдел „ Справочна “ към Българска телеграфна агенция.

  На 11 май 1875 година под председателството на Стефан Стамболов стартират съвещанията на комитета, траяли до 25 декември 1875 година Изработен е проект за въстание, планувано за 1 май 1876 година, съгласно който България е разграничена на пет революционни окръга – I (Търновски) с център Горна Оряховица и основен деятел Стефан Стамболов, II (Сливенски) с основен деятел Иларион Драгостинов, III (Врачански) с основен деятел Стоян Заимов, IV (Пловдивски) с център Панагюрище и с основен деятел Панайот Волов и V (Софийски), който по-късно не действа.

  Въстанието продължава към един месец. Потушено е с нечувана свирепост, като над 30 000 българи са избити, стотици градове и села са опожарени и ограбени, а хиляди хора са хвърлени в пандизите или са заточени. 

  Изложбата е под патронажа на президента на Република България и с поддръжката на Министерството на културата.

  В екипа, работил по експозицията, са взели участие специалисти от Централната библиотека на Българска академия на науките, Научния списък на Българска академия на науките и Института по исторически проучвания.

  Изложбата включва 18 тематични табла, представящи персони от Българското книжовно сдружение и техните ориси по времето на Априлското въстание. Сред тях са Тодор Пеев, Константин Иречек, Марин Дринов, Иван Евстратиев Гешов, Марко Балабанов и Драган Цанков – изпратени от Българската екзархия да пазят българските права в европейските центрове, Константин Величков, Стефан Панаретов, Иван Вазов и Стефан Стамболов.

  Представени са също истински издания от фондовете на Централната библиотека и Научния списък на Българска академия на науките, свидетелства на очевидци, както и издания, представящи интернационалния отзив от събитията – в това число текстове на Уилям Гладстон, на френски и американски журналисти.

  А довечера от 19 ч. в Зала 1 на НДК ще се състои и тържественият концерт по случай 150-годишнината от Априлското въстание.

  Концертът ще премине под патронажа на Президента на Република България госпожа Илияна Йотова и с поддръжката на Министерския съвет и на Министерството на културата.

  В концерта ще вземат присъединяване Симфоничният оркестър и Смесеният хор на Българското национално радио, със солисти Красимира Стоянова и Светлин Русев, под диригентството на Константин Илиевски. Сценарист на спектакъла е Юрий Дачев, а режисьор – Вера Петрова. Актьорите Ириней Константинов, Мила Банчева, Емануела Шкодрева и Даниел Върбанов ще показват фрагменти от творби на Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Райна Княгиня, Константин Величков, Николай Генчев.

  Концертът ще бъде излъчен на 1 май по Българска национална телевизия.